Джибия, Нигерия – Преди три седмици Бадамаси Мохамед напусна жена си и двете си деца в Маради, вторият по големина град в Нигер за пътуване до Кано, на около 300 км (186 мили) в северозападна Нигерия.
Но от 5 август 30-годишният шофьор на товарен камион е блокиран като повече от 20 други камиона на граничния пункт Джибия в Кацина, щата, свързващ Кано с френскоговорящия съсед на Нигерия.
Нигерийските власти на границата му отказаха повторно влизане в родината му поради съществуващите санкции срещу Нигер след преврата от 26 юли, който доведе до свалянето на Мохамед Базум, президент на последния от март 2021 г. Заговорниците на Нигер също затвориха границите си след преврата.
През последните седем дни камионът на Мохамед, паркиран на границата, се превърна в баня, спалня и дрешник и многофункционално помещение за него и двамата му помощници. Шефът му в Маради е трябвало да изпрати пари чрез оператори на обменни бюра до банковата сметка на служител в пункт за продажба в Джибия, който след това е платил в брой на Мохамед.
И ситуацията се отразява тежко на шофьора, който, като издръжка на семейството си, не може да спечели 40 000 CFA ($67,25), които е изкарвал средно на товар. Единствената му утеха е, че е оставил достатъчно храна у дома, за да може семейството му да оцелее.
„Не съм щастлив, че съм далеч от семейството си, уморен съм да бъда тук“, каза Мохамед пред Ал Джазира. „Всеки път, когато говоря със семейството си, те винаги питат дали тук са убити хора. Те не са щастливи“, каза той.
Нигер, който няма излаз на море, граничи със седем африкански държави, но дългата 1600 км (994 мили) граница с Нигерия, най-голямата икономика в Африка, е може би най-важната. Повече от един милион души живеят по този участък от земя и имат споделени търговски и културни връзки от векове. Повечето от тях са хауса, най-голямата етническа група в двете страни.
Последиците от преврата на 26 юли сега подлагат на изпитание тези връзки, тъй като последиците от него се разпространяват през границите от Нигер, където животът също се е променил за всички.
Вълна от санкции
Изборът на Базум беше първият преход от цивилни към цивилни в Нигер след обявяването на независимостта му през 1960 г. и за две години на власт. Задържането му от членове на неговата президентска охрана и последвалото отстраняване беше седмият преврат в Западна и Централна Африка за три години.
Превратът също така навреди на имиджа на страна, която някога е била смятана за надежден съюзник на Запада в Сахел, регион, опетнен от експанзионистични въоръжени групировки, свързани с Ал Кайда и ISIS (ISIL).
ECOWAS свика спешна среща на върха, за да определи подходящ отговор.
15-членният регионален блок бързо наложи санкции на Нигер, включително затваряне на сухопътни и въздушни граници и даване на седемдневен ултиматум на лидерите на преврата да възстановят Базум или да бъдат изправени пред потенциална употреба на сила.
Множество западни държави също намалиха финансирането на Нигер, една от най-големите по територия – но най-бедните – държави в света, която разчита на външна помощ за до половината от своя бюджет.
Нигер, най-големият получател на чуждестранна помощ в Западна Африка след Нигерия, е получил 1,8 милиарда долара помощ само през 2021 г., според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Досега лидерите на преврата се противопоставяха на тях и на блока, събирайки подкрепа в Ниамей, столицата дори на 6 август, деня, в който ултиматумът изтече. Кабинет от 21 души също беше обявен късно в сряда от лидерите на преврата в навечерието на друга среща на върха на ECOWAS.
На обикновените хора безизходицата вече засяга 25-те милиона души в Нигер, половината от които живеят под прага на бедността, печелейки по-малко от 2,15 долара на ден.
Нигерия също прекъсна електроснабдяването на своя съсед, който зависи от нея за цели 70 процента от електроенергията си. А цените на храните, които вече се покачват поради усложнения в световното предлагане след руското нахлуване в Украйна, се повишиха отново.
Санкциите след преврата и прекратяването на субсидиите може да навредят на страна, която се бори с продоволствената сигурност и е с една от най-лошите оценки по индексите на човешкото развитие в света, казаха експерти.
Михиди Америде работи като полеви служител в Projet Filets Sociaux (Safety Net Project), проект, финансиран съвместно от Световната банка и правителството на Нигер.
Неговият проект се грижи за уязвимото и селското население в 40 общности в Нигер чрез парични трансфери и схема за пари срещу работа (CFW). Освен това подкрепя жени занаятчии и задържа момичетата в училище чрез стипендии.
Сега, след като Световната банка спря помощта за Нигер, 66 000 домакинства ще бъдат засегнати, когато проектът приключи, каза Ameride пред Al Jazeera.
„Има голяма загриженост относно продоволствената сигурност на населението, подложено на грабежи, бандитизъм и … лично аз съм засегнат, защото животът ми зависи от устойчивостта на проекта. Това е единственото нещо, с което си изкарвам прехраната“, каза Америд.
„Аз съм изцяло за демокрацията и държавният преврат не е добро решение за вече бедна страна като Нигер.“
Блокът също наложи санкции на Гвинея, Мали и Буркина Фасо, но ги отмени по-късно. Трите нации останаха под военно управление и сред международните наблюдатели нараства усещането, че санкциите не действат като възпиращо средство в целия регион.
„[Хунтата] също ще знае, че в съседните Мали и Буркина Фасо подобни санкции също бяха приложени непосредствено след преврата, но по-късно бяха отменени, след като тези правителства на хунтата разкриха преходен график и освободиха всички затворени политици“, каза Райън Къмингс, директор анализи в базираната в Йоханесбург консултантска компания Risk Signal.
„Трудно е да се каже, че санкциите работят [за прекратяване на превратите]“, добави той. „Ако не друго, тяхното приложение насърчи пучистите от CNSP, които предприемат механизми за утвърждаване на управлението си, особено по отношение на създаването на правителство с гражданско участие, така че да купят на това разпределение известна легитимност.“
Все пак ефектът от санкциите може да доведе до значителен инфлационен натиск, който ще засегне населението на страната, тъй като Нигер няма фискална свобода на действие, за да компенсира този натиск върху разходите за живот в близко до средносрочен план.
>„Никой не е щастлив“
На границите между Нигерия и Нигер и двете страни прилагат изцяло директивата „забранено влизане – забранено излизане“. Нигерийските журналисти бяха посъветвани да не преминават в Нигер, тъй като отношенията между граничните служители на двете страни започнаха да се влошават в резултат на санкциите.
Търговските дейности по границите – включително Джибия, най-натоварената между двете страни – са спрени, като собствениците на малък бизнес оплакват неблагоприятните ефекти върху бизнеса им. Нигерийците на границите получават повечето от основните си доставки от Нигерия; при нулево движение хората в крайна нужда трябва или да пълзят през храстите, или да използват няколко безлюдни прехода.
Къмингс прогнозира, че превратът в Нигер вероятно ще се разиграе по същия начин като другите пучисти в региона на Западна Африка и призова за дипломация, за да се избегне конфликт, който може да се разпространи в региона и да облагодетелства въоръжени недържавни актьори.
„За тази цел хунтата вероятно ще предостави на международната общност, особено на ECOWAS, някои отстъпки. Това може да е освобождаването на Базум – който вероятно е държан като разменна монета – и предоставянето на преходен график, който очертава връщането на страната към конституционно управление“, каза той.
Gbemisola Animasawun, доцент в Центъра за мир и стратегически изследвания в Университета на Илорин в Нигерия, каза, че има нужда от разрешаване на задънената улица, тъй като Нигер вече е в „жалка ситуация“.
Въпреки това ще има припокриващ се ефект както за Нигер, така и за Нигерия, тъй като границите съществуват само в съзнанието на държавните актьори, добави той.
„Войната не е опция, независимо дали директно или чрез прокси. Заинтересованите страни трябва да ангажират лидера на преврата и да разработят план за преход“, каза Animasawun пред Al Jazeera.
За Мохамед, който е аполитичен и не е гласувал на последните три избора в Нигер, конфликтът не може да приключи достатъчно скоро. Той вече планира да намери път през един от контрабандните маршрути в Маради.
„Аз не съм щастлив и никой не е щастлив“, каза той. „Само Бог знае най-доброто.“
Източник: Ал Джазира
